Роденият в Австрия политик, който става фюрер и канцлер на Третия райх от 1933 г. до смъртта си през 1945 г. От обикновен човек с незначителен произход се издига до диктатор на Германия и завладява почти цяла Европа. На гребена на фашистката вълна заляла Европа след Първата световна война той изгражда в Германия режим на безподобна тирания. Въоръжава страната стремглаво и започва Втората световна война - най-трагичната в историята на човечеството.

Хитлер твърди, че Третият Райх, започнал с избиранетому за канцелр, ще просъществува 1000 години.Веднъж взел властта в свои ръце, той действа бързо и решително, за да затвърди позициите си и да постигне пълна диктатура. В райхстага новият канцлер няма пълно мнозинство и за да си осигури такова, той постига споразумение с Хинденбург да се състоят избори. Първата му задача след това е да вдигне в тревога страната заради заплахата от червен терор. Разбира се, едно отслабване на комунистите ще затвърди властта му. С палежа на сградата на райхстага на 27 февруари 1933 г. Хитлер получава официален повод и възможност да се рзправи с политическите си опоненти и да положи основите на тоталитарната си система. На местопрестъплението е заловен слабоумният 24-годишен холандски скитник Маринус ван дер Любе, който някога е бил член на комунистически клуб в родината си. Предполага се обаче, че пожарът е запален от щурмоваци на нацистката партия, със съдействието на Херман Гьоринг. През тунел те влизат в райхстага, заливат завесите и килимите със запалима течност, след което вкарват психически лабилния бивш комунист, за да запали сам малки отделни огньове. Отговорността за пожара все още е обект на дискусия сред историците.

Запален от нацистите или не, изгорелият райхстаг свършва добра работа на Хитлер. Арестувани са 4000 души. Вината за палежа е хвърлена върху Германската комунистическа партия. През март полицията залавя нелегално пребиваващите в страната Георги Димитров (ръководител на нелегално бюро на Коминтерна за Западна Европа), Благой Попов и Васил Хаджитанев (членове на Политбюро на нелегалната Българска комунистическа партия). Те получават обвинение за подпалването на райхстага. Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни места. Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в Москва. NSDAP печели изборите на 5 март 1933 г. и увеличава местата си в парламента от 196 на 288. С подкрепата на националистите Хитлер си осигурява мнозинство от 52 процента (мандатите на комунистите са касирани). На 24 март 1933 г. райхстагът гласува Закон за извънредни пълномощия на правителството. С него на парламента са отнети законодателните права, контрола на бюджета, правата за иницииране промени в конституцията и правото на одобрение на договори с чужди страни. За срок от четири години те са предоставени изцяло на райхскабинета. За няколко месеца всички други партии освен NSDAP са забранени (една част от тях се сливат "доброволно" с нея, а други се "саморазпадат"). Представители на партията контролират управлението на немските провинции. Търговските обединения са разпуснати, профсъюзите също (създаден е Трудовият фронт). Почти цялото население е организирано в различни обединения под контрола на партията.

Хитлер затвърждава властта си с предварително планирана бруталност и терор. Тези, които се осмелят да говорят против режима му, биват веднага надвити, арестувани, хвърляни в затвор или убивани. Хитлер внимателно се стареа да не накърни интересите на силни групировки. Внимателно изтлсаква настрана консерваторите и предпазливо овладява радикалите. Той води ловка политика по примера на Макиавели. Не се колебае да лиши опонентите си от обикновените им човешки права или дори да ги ликвидира физически. Правителството, закона, образователната система и религията работят за националсоциализма. "Heil Hitler!" става задължителен поздрав, свастиката символ на държавата, а "Horst Wessel Lied" официален химн. Под ръководството на д-р Паул Йозеф Гьобелс широко се пропагандира величието Фюрера.