free numerology compatibility by name horoscope matching for marriage only by name numerology compatibility numerology compatibility india site vedic astrology scorpio august zodiac signs according to numerology

 

Конференция Хосбах

 

Тайна среща, на която Хитлер осведомява военните за плановете си за война. В речите си пред райхстага и пред чуждестранните кореспонденти той винаги говори, че желае мир, но пред най-близките до себе си често пъти споменава "дълга за воюване". На среща в райхсканцеларията на 5 ноември 1937 г. Хитлер изтъква стъпките, които смята да предприеме за постигането на жизнено пространство (Lebensraum) за немския народна изток и за средствата на германизация. На конференцията присъстват полковник Фридрих Хосбах (адютант на Хитлер), министърът на войната фелдмаршал Вернер фон Бломберг, командващият въоръжените сили генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич, ръководителят на военноморския флот адмирал Ерих Редер, комадващият военновъздушните сили генерал-полковник Херман Гьоринг и външният министър Константин Фрайхер фон Нойрат. След като ги накарва да се закълнат да пазят тайна, Хитлер им декларира решенията си и ги убеждава да ги приемат като завещание в случай, че той самият умре. Архивът на тази среща се води от полковник Хосбах и по-късно става известен като Меморандума на Хосбах.

 

Меморандумът на Хосбах
(или още Протоколът Хосбах)

Записките от по-горе споменатата конференция са направени пет дни след протичането й (датирани - 10 ноември 1937 г). Предоставени са на Международния военен трибунал в Нюрнберг на 24 ноември 1945 г.

На конференцията Хитлер започва, заявявайки, че "здравата расова" същина на германската нация й дава правото на по-голямо жизнено пространство (Lebensraum). Той твърди, че бъдещето на Германия зависи от задоволяването на нуждата й от пространство. Разширяването не може да стане без ликвидирането на съпротива и проблемът е в това как да се спечели повече с възможно най-малки загуби. Веднъж реши ли се да се използва сила, трябва да се избере подходящият момент за прилагането й. Хитлер определя най-подходящото време за военни действия не по-късно от времето между 1943 и 1945 г., защото от там нататък Германия ще загуби предимството си във военната техника.

Пълният текст на меморандума:

Берлин, 10 ноември 1937 г.

Протокол на конференцията в райхсканцеларията, Берлин,
5 ноември 1937 г., от 16:15 до 20:30 часа

Присъстващи:

Фюрерът и канцлер,
Министърът навойната фелдмаршал Вернер фон Бломберг,
Командващият въоръжените сили генерал-полковник Вернер Фрайхер фон Фрич,
Командващият военноморския флот адмирал д-р h. c. Редер,
Командващият Луфтвафе генерал-полковник Гьоринг,
Външният министър барон фон Нойрат,
Полковник Хосбах.

 

Фюрерът започна със заявлението, че темата на настоящата конференция е от такава важност, че дискутирането й в други страни сигурно би било предмет на среща на целия кабинет, но той - фюрерът - отхвърля идеята тя да бъде разисквана пред по-голям кръг от райхскабинета именно поради значимостта й. Неговото последвало изложение беше плод на задълбочено обмисляне и на опита му от неговите четири години и половина на власт. Той пожела да обясни на присъстващите господа основните си идеи, свързани с възможностите за развитие на позициите ни в областта на външните работи, и изискванията си, и помоли, в интерес на дългосрочната немска политика, становището му да бъде разглеждано, в случай че го застигне смърт, като последната му воля и като негово завещание.

След това фюрерът каза следното:

Целта на немската политика е да гарантира сигурността и да съхрани цялостта на расовата общност (Volksmasse) и да я увеличи. Това следователно е въпрос на пространство.

Германската расова общност включва над 85 милиона души и, поради това число и заради ограниченото годно за живеене пространство в Европа, се основава на здраво сплотена расова основа, каквато не може да бъде открита в нито една друга страна, се подразбира правото й на по-голямо жизнено пространство за разлика от останалите народи. В териториално отношение няма политически резултат, отговарящ на немската расова основа, което е последица на столетия историческо развитие, и в продължителността на тази политическа обсатновка лежи най-голямата заплаха за съхранението на немската раса. Да се спре намаляването на немското население в Австрия и Чехословакия е невъзможно както да се съхрани сегашното му ниво в самата Германия. Плоденето отстъпи място на стерилността, в резултат на което след няколко години неизбежно ще възникнат трудности от социален характер, а политическите и идеологическите идеи са ефективни само докато представят основата за реализирането на същинските жизнени потребности на народа. Затова бъдещето на Германия зависи изцяло от задоволяването на потребността от жизнено пространство, а такова решение, разбира се, може да се постигне само за предвидим период от едно до три поколения.

Преди да се пристъпи към въпроса за задоволяване на нуждата от жизнено пространство, трябва да бъде разгледано дали решението, носещо обещание за бъдещето, може да се постигне чрез автаркия или чрез средствата на засилено участие в световната икономика.

Автаркия

Постижение възможно само под строго националсоциалистическо ръководство на държавата, каквото се предполага; приемайки това за възможно, може да се очаква следното:
А. В областта на суровините само ограничена, а не пълна автаркия.

1) Що се касае до въглища, доколкото те могат да бъдат разглеждани като източник на суровини, автаркията е възможна;
2) Положението с рудите обаче е много по-трудно. Нуждите от желязо могат да се покрият от достъпните ресурси и алтернативни леки метали, но за другите нужни метали като медта и калайя това не е възможно;
3) Нуждите от синтетични тъкани могат да бъдат задоволени от наличните ресурси до лимита на снабдяването с дървесина. Постоянно задоволяване обаче е невъзможно;
4) Годни за ядене мазнини - възможна автаркия.

 

Б. В областта на храните въпроса за автаркия получава категоричен отговор "Не".

С цялостното повишаване на жизнения стандарт в сравнение с този от преди 30-40 години се увеличиха изискванията и домашната консумация дори на производителите - фермерите. Всичката допълнителна селскостопанска продукция отиде за задоволяването на завишените нужди и поради това не представлява абсолютно промишлено увеличение. По-нататъшното увеличение на продукцията при по-голяма нужда от земя, която вече с употребата на изкуствени торове показва признаци на изтощение, е малко възможно и затова е сигурно, че с максимално увеличение на продукцията, участието в световната търговия е невъзможно. Немаловажният разход на чуждестранна валута при осигуряването на хранителните доставки чрез внос в години на добра реколта в годините на лоша такава набъбва до катастрофални размери. Възможността за бедствие расте пропорционално на увеличението на населението, надхвърлящо смъртността с 560,000 раждания на година, които в последствие довеждат до още по-голяма консумация на хляб, понеже за изхранването на едно дете се разходва повече, отколкото за един възрастен.

Не е възможно в дългосрочен план, при условие на продължително подържане на такъв стандарт на живот, да се посрещнат трудностите в снабдяването с храни чрез понижаването на стандарта или чрез рационализация. Понеже решаването на проблема с безработицата подейства на покупателната способност, някои маловажни, без съмнение възможни, нововъведения могат да увеличат домашното ни селскостопанско производство, но не могат да доведат до фундаментална промяна на положението с изхранването. Така автаркията е неприложима по отношение на храните и икономиката взети като цяло.

Участие в световната икономика:

На това участие за поставени ограничения, които не сме в състяние да отстраним. Изграждането на Германия на сигурна и здрава основа е затруднено от колебанията на пазара и от търговски договори, чието изпълнение не е гарантирано. По-специално траябва да се припомни, че след Световната война големите страни, които преди бяха износителки на храни, се индустриализираха. Живеем в ера на икономически империи, в която старият подтик към създаването на колонии отново се проявява; в случаите с Япония и Италия в стремежа към разширение има икономически мотиви, икономически е подтикът и за Германия. За страните извън големите икономически области възможностите за икономическо разширение са сериозно ограничени.

Бумът в световнато стопанство породен от икономическия ефект на превъоръжаването никога не би могъл да бъде основа за солидна икономика за по-дълъг период, а и тя е затруднена преди всичко от икономическите смущения, предизвикани от болшевизма. За страните, чието съществуване зависи от външната търговия, се проявява отслабване във военно отношение. Понеже нашата външна търговия се осъществява по морски маршрути, доминирани от Британия, тя зависи повече от транспорта, отколкото от чуждата валута, и по време на война това ще доведе до затруднения в снабдяването с храни. Единственият лек за това, който може да ни се стори илюзорен, е придобиванетона по-голямо жизнено пространство - стремеж, който винаги е бил основа за създаването на държави и за миграцията на народи. Че този стремеж не отговаря на интерсите на Женева или на заситените нации, е разбираемо. Ако в такъв случай приемем осигуряването на изхранването за главен въпрос, то пространството, нужно за тази цел, може да бъде търсено само в Европа, а не както либералкапиталистите смятат да решат проблема чрез експлоатацията на колонии. Тук не става въпрос за овладяване на население, а за овладяване на земя за селскостопански нужди. Освен това областите за производство на суровини е по-полезно да са в Европа, в непосредствена близост до Райха, отколкото да са трансокеански; едно такова решение ще задоволи нуждите на едно или две поколения. А какво предстои да се направи по-късно, след този срок, това трябва да се остави да решат следващите поколения. В края на краищата развитието на големите световни политически образувания става бавно, а германският народ със своята здрава расова основа ще разполага с най-благоприятните условия за развитие в сърцето на континентална Европа. Историята на всички епохи - Римаската империя и Британската империя - доказа, че разширението може да стане само чрез преодоляването на съпротива и поемането на рискове; пречикте са неизбежни. В предишни времена никога не е имало земи без господар, така е и днес; нападателите винаги се изправят срещу владетеля.

Въпросът за развитието на Германия е: Къде тя би могла да получи най-големи придобивки на най-ниска цена.

Германската политика трябва да има предвид два заклети противника - Британия и Франция, за които един германски колос в центъра на Европа е като трън в очите, и двете страни са против по-нататъшното укрепване на немските позиции в Европа или отвъд океаните; за поддържането на тази опозиция те могат да разчитат на подкрепата на всички свои политически партии. В създаването на военни трансокеански немски бази и двете държави виждат заплаха за собствените им комуникации, подсигуряване на немската търговия и като последица от това засилване на немските позиции в Европа.

Поради съпротивата от страна на доминионите, Британия не би могла да ни отстъпи нито една от колониите си. След отслабването на престижа на Англия чрез преминаването на Абисиния в италианско владение връщането на Източна Африка не може да се очаква. Отстъпки от Британия могат да бъдат очаквани в най-добрия случай по отношение на колонии, които не са нейна собственост - например Ангола. Същото важи и за отстъпки от страна на Франция.

Сериозно обсъждане на въпроса за връщането на колонии може да има сам при условие, че Британия изпитва затруднения, а германският Райх е въоръжен и силен. Фюрерът не споделя мнението, че Империята е непоклатима. Съпротива на Империята по-малко може да се очаква от завоюваните от нея страни, отколкото от конкурентните й държави. Британската и Римската империи не могат да бъдат сравнявани една с друга; последната не се изправя пред силен политически съперник от сериозна величина след Пуническите войни. Само разпадащият ефект на християнството и симптомите на стареенето, проявяващи се във всяка страна, са причините древен Рим да отстъпи пред натиска на германците.

Днес освен Британската империя съществуват много страни по-силни от нея. Британската земя майка е в състояние да брани колониалните си владения не със собствени сили, а само в съюз с други държави. Как, например, Британия може сама да защити Кнада от атака на Америка или интересите си в Далечния изток от атака на Япония!

Изтъкването на Британската корона като символ на единството на империята е вече признание за това, че в края на краищата последната няма да може да отстоява позициите си със силова политика. Значителни индикации за това са:

а) Борбата за независимост на Ирландия;

б) Конституционните борби в Индия, където британските половинчати мерки дадоха на индусите възможност по-късно да използват като оръжие срещу Британия неизпълнените й обещания за конституция;

в) Отслабването на британските позиции в Далечния изток от действията на Япония;

г) Съперничеството в Средиземноморието с Италия, която, омаяна от историята, водена от необходимостта и управлявана от гений, разшири силовите си позиции и така неизбежно все повече и повече върви към конфликт с британските интереси. Резултатът от Абисинската война бе загубата на престиж за Британия и увеличаването му за Италия, която се опитва да усили това с подстрекаването на мохамеданския свят.

Като обобщение може да се каже, че в края на краищата с 45 милиона британци, въпреки теоретичните постановки, позициите на Империята не могат да бъдат отстоявани със силова политика. Коефициентът на населението на Империята спрямо това на родината майка 9:1 е предупреждение за нас да не допускаме нашето териториално разширяване да се основава на отслабване числеността на нашия народ.

Позицията на Франция е по-благоприятна от тази на Британия. Френската империя е по-добре териториално разположена; жителите на колониалните й владения представляват допълнение на военната й сила. Но Франция е изправена пред политически трудности във вътрешен план. 10% от националния й живот се обхваща от парламентарни форми на управление и около 90 % от авторитарни форми. И въпреки всичко днес Британия, Франция, Русия и малките държави, граничещи с тях трябва да бъдат включени като силови фактори (Machtfaktoren) в нашите политически сметки.

Проблемът на Германия може да бъде решен само със силови средства, а това винаги носи риск. Кампаниите на Фридрих Велики за Силезия и войните на Бисмарк срещу Австрия и Франция носеха огромен риск, а само бързината на пруските действия през 1870 г. попречи Австрия да се намеси във войната. Ако се приеме за основа на предстояща експанзия прибягването до сила, то остава да се търсят отговори на въпросите "кога" и "как". В този случай има три варианта (Fälle) за обсъждане:

Вариант 1: Период 1943-1945

След този период от наша гледна точка може да се очква само влошаване на позициите ни.

Въоръжението на армията, военноморските сили и луфтвафе както и оформянето на офицерския корпус е почти завършено. Екипировката и оръжията са модерни; от тук нататък стои опасността от остаряването им. В частност, секретността на "тайните оръжия" не може да бъде пазена за дълго. Попълването на резерва е ограничено до съответните възрастови групи; допълнителните набори от стари и нетренирани възрсатови групи вече не са годни.

Нашата относителна сила ще намалее по отношение на превъоръжаването, което би извършил останалия свят. Ако не действаме през периода 1943-45, последиците ще са липса на резерв, възникване на хранителна криза, за справянето с която нямаме нужанат чуждестранна валута, а това ще означава "отслабване на режима". Освен това светът очаква нашата атака и усилва мерките си за противодействие с всяка година. Задължени сме, докато останалият свят подготвя отбраната си, да поемем офанзивата.

Никой днес не знае каква ще бъде ситуацията през 1943-45 г. Само едно нещо е сигурно - това, че не можем да чакаме дълго.

От една страна е великият Вермахт, необходимостта от поддържането му на сегашното ниво и остаряването на движението и лидерите му, а от другата - перспективата за понижаване на жизнения стандарт и за ограничаване на раждаемостта, която не остава възможност за избор, а само за действие. Ако фюрерът е още жив, негово неизменно намерение е да реши проблема със земите на Германия най-късно до 1943-45 г. Необходимостта от действия преди 1943-45 би възникнала в случай (вариант) 2 и 3.

Вариант 2:

Ако вътрешните борби във Франция се развият в такава криза, която да погълне напълно френската рамия и тя да не може да бъде използвана във война с Германия, тогава ще е дошъл моментът за действие срещу чехите.

Вариант 3:

Ако Франция е толкова ангажирана във война с друга държава, че да не може да "тръгне" срещу Германия.

За подобряване на нашата военнополитическа позиция, в случай на влизането ни във война, наша първа цел трябва да е повалянето едновременно на Чехословакия и Австрия, за да подсигурим фланга си от заплаха при евентуални действия на запад. В конфликт с Франция едва ли може да се очаква, че чехите ще ни обявят война в един и същи ден с Франция. Но желанието на чехите да се включат във войната ще расте пропорционално на всяко наше отслабване и тогава то несъмнено ще приеме формата на атака към Силезия, на север или на запад.

Ако чехите бъдат победени и бъде постигната германо-унгарска граница, повече ще може да се разчита на неутрално становище от страна на Полша в случай на френско-германски конфликт. Споразуменията ни с Полша само задържаха техните сили, докато германските останаха непоклатими. В случай на немски неуспехи, полско нападение срещу Източна Пруся и евентуално срещу Померания и Силезия ще бъде преодолимо.

При предположение за развитие на ситуацията, водеща до действия, планирани от наша страна през годините 1943-45, становищата на Франция, Британия, Италия, Полша и Русия могат да бъдат очаквани както следва:

В действителност фюрерът вярва, че почти сигурно Британия и вероятно Франция вече тактически са отписали чехите и са се примирили с факта, че този въпрос може да бъде решен своевременно от Германия. Затрудненията на Империята и перспективата за заплитането отново в продължителна война в Европа са решаващи за Британия при обмислянето за неучастие във вийна с Германия. Становището на Британия, разбира се, не би било без влияние и върху това на Франция. Атака от Франция, без британска подкрепа и с перспектива офанзивата да бъде спряна на нашите западни укрепления, е малко вероятна. Както и атака на Франция през Белгия и Холандия без съгласието на Британия, което ще доведе до военни действия на последната. Разбира се ще е необходимо да поддържаме силна защита на западната ни гарница, докато провеждаме офанзива срещу чехите и Австрия. В тази връзка трябва да се припомни, че защитните сили на чехите растат от година на година, и че стойността на австрийската войска също нараства с времето. Въпреки че засегнатите народи не са малобройни, особено този на Чехословакия, анексията на Чехословакия и Австрия ще означава завоюване на храни за 5-6 милиона души, при положение, че принудителната емиграция на 2 милиона души от Чехословакия и 1 милион от Австрия е реална. Обединяването на тези две държави с Германия означава от военнополитическа гледна точка надеждно преимущество, тъй като това би довело до по-къси и по-добри гранци, освобождаване на сили за други цели и създаването на 12 нови дивизии или по една на един милион жители.

От Италия не се очаква да се противопостави на отстраняването на чехите, но в този момент е невъзможно да се прецени, какво би било становището й по австрийския въпрос; по същество то зависи от това дали Дучето ще е още жив.

Степента на изненада и бързина на нашите действия са решаващи фактори за становището на Полша. Полша, с Русия в тила си, няма да е склонна да се ангажира с война срещу победоносна Германия.

Бързината на нашата операция трябва да бъде противопоставена на военна интервенция от Русия, въпреки че такава от гледна точка на положението с Япония е повече от съмнителна.

Ако възникне вариант 2 - осакатяването на Франция от гражданска война - така създалата се ситуация, при която е елиминиран най-опасният противник, трябва да се използва за удар срещу чехите.

Фюрерът вижда вариант 3 като най-близък; той би могъл да възникне от съществуващото напрежение в Средиземноморието и фюрерът е решен да се възползва от него, дори ако това стане рано през 1938 г.

В светлината на опита от миналото фюрерът не очаква ранен край на военните действия в Испания. Ако бъде разгледана продължителността на офанзивите на Франко, водени до този момент, твърде вероятно е войната да продължи още 3 години. От друга страна, от гледна точка на Германия, 100% победа на Франко не е желана, за нас би било по-добре продължаването на войната и поддържането на напрежение в Средиземноморието. Пълното овладяване на испанския полуостров от Франко ще изключи възможността за по-нататъшно вмешателство на Италия и за продължителна италианска окупация на Балеарските острови. Понеже в наш интерес е продължаването на войната в Испания, непосредствена цел на нашата политика трябва да е укрепването на тила на Италия, за да може тя да се задържи по-дълго на Балеарските острови. Трайното установяване на италианците на островите би било недопустимо за Франция и Британия и би могло да доведе до войана на Франция и Англия срещу Италия - война, в която Испания ще бъде изцяло в ръцете на Белите, което може да я накара да мине на страната на враговете на Италия. Вероятността за поражение на Италия в такава война е малка, защото пътят за снабдяването й със суровини през Германия е отворен. Фюрерът обрисува военната стратегия за Италия така: на западната й граница с Франция тя ще заеме защитни позиции и ще продължи войната срещу нея в Либия против френските колониални владения в Северна Африка.

Тъй като дебаркирането на френско-британски войски на италианския бряг може да бъде предотвратено, а френската офанзива през Алпите към Северна Италия ще бъде много трудна и вероятно ще бъде спряна от силните италиански укрепления, критичната точка (Schwerpunkt) на операцията ще бъде в Северна Африка. Заплахата за френските линии от италианския флот в голяма степен ще направи невъзможно прехвърлянето на сили от Северна Африка към Франция, така че Франция ще разполага само с домашните си войски за границата с Италия и Германия.

Ако Германия се възползва от тази война, за да реши въпроса с чехите и Австрия, трябва да се приеме, че Британия - сама във война с Италия - ще реши да не действа срещу Германия. Без британска подкрепа военни действия от Франция срещу Германия не могат да се очакват.

Времето за атака срещу чехите и Австрия трябва да се определи по англо-френско-италианската война и не е задължително началото на опреацията да съвпадне с действията на тези три страни. Фюрерът няма предвид постигането на военни споразумения с Италия, иска да запази свободата си на действие, желае само да се възползва от благоприятната ситуация, която няма да се появи отново, за да започне и проведе кампанията срещу чехите. Това нападение срещу чехите трябва да бъде с "мълниеносна скорост".

В преценката на ситуацията фелдмаршал фон Бломберг и генерал-полковник фон Фрич многократно подчертаха необходимостта Британия и Франция да не се изявят като наши врагове и заявиха, че френската армия няма да бъде до такава степен ангажирана във войната с Италия, че да не може в същото време Франция да нахлуе през западната граница със сили превъзхождащи нашите. Генерал фон Фрич оцени вероятните френски сили на разположение на алпийската граница на около 20 дивизии, така че Франция ще има военно превъзходство на западната граница от гледна точка на Германия за нахлуване в Рейнланд. В тази връзка освен това трябва да се вземе под внимание напредналата подготовка на френската защита и да се припомни, без да се оставят настрана незначителните ни укрепления - на които фелдмаршал фон Бломберг постави специално ударение, че четирите моторизирани дивизии определени за запад все още не са в състояние позволяващо придвижването им. Що се касае до офанзивата ни на югоизток, фелдмаршал фон Бломберг обърна специално внимание на силите на чешките укрепления, които сега са със структура подобна на линията Мажино и сериозно ще затруднят атаката ни.

Генерал фон Фрич спомена, че тази зима е наредил да се направи проучване именно на възможността за провеждането на операция срещу чехите със специална забележка по преодоляването на чешката система от укрепления; по-нататък генералът изрази своето мнение, че ще трябва да отложи отпуска си, който започва на 10 ноември. Фюрерът отхвърли тази идея на основание, че възможността за конфликт не е толкова близка. На възражението на външния министър, че англо-френско-италиански конфликт не е до такава степен обозрим, както това се вижда на фюрера, последният отговори, че за него лятото на 1938 г. е вероятната дата на сблъсъка. В отговор на разсъжденията на фелдмаршал фон Бломберг и генерал фон Фрич относно становищата на Британия и Франция фюрерът повтори предишните си твърдения, че е убеден в ненамесата на Британия, и затова не вярва във вероятността за военни действия на Франция срещу Германия. Ако конфликтът в Средиземноморието чрез преговори доведе до обща мобилизация в Европа, тогава веднага трябва да започнем акция срещу чехите. От друга страна, ако силите не се ангажират с война помежду си, то Германия ще трябва да приеме аналогична позиция.

Генерал-полковник Гьоринг смята, че от гледна точка на становището на фюрера, трябва да прекратим военните си начинания в Испания. Фюрерът се съгласи с това с условието, че ще запази решението за подходящия момент.

Втората част на конференцията бе свързана с конкретни въпроси на въоръжаването.

 
Хосбах
Заверено коректно:
Полковник (Генерален щаб)