Кървавото знаме (или кървавият флаг) е знамето на 5-ти SA щурмови отряд (Sturme), което е покрито с кръвта на нацистки "мъченици" (главно от Андреас Бауридл, който пада отгоре му (1) ) от провалилия се бирен пуч на 9 ноември 1923 г.

Хайнрих Трамбауер (който носи флага по време на пуча) взима знамето от приятел на улица Театинерщрасе 30, където той го скрива в якето си. По-късно Карл Егерс го взима от Трамбауер. За по сигурно го предава на човек на име Греф. След време флагът отново е взет от Егерс и по всяка вероятност е оставен на Виктория Едрих, живуща на улица Туркенщрасе 23.

След като Хитлер е пуснат от затвора Ландсберг, Егерс му предава знамето. За него е направен специален прът със сребърно посвещение, носещо имената на тримата мъченици от пуча, членове на шеста дружина: Бауридл, Ант Хекенбергер и Лоренц Фон Щански.

На 4 юли 1926 на партиен сбор във Ваймар знамето е представено на SA от Хитлер и от тогава то става известно като Кърваво знаме (Blutfahne). Хитлер използва реликват за освещаване на новите знамена на партията, като с едната ръка ги докосава, а с другата държи пучисткия флаг.

На 9 ноември 1926 Кървавото знаме е поверено за съхранение на SS (SS-Sturm 1 на 1. SS-Standarte), признак за важността на малката, но предана и вярна за разлика от SA, организация SS. Лидерът й Йозеф Берхтолд избира Трамбауер отново за знаменосец, но поради лошо здраве последният не е в състояние да изпълнява тази важна задача. Берхтолд вика на помощ Якоб Гримингер и така двамата стават знаменосците на Кървавия флаг. Трамбауер получава фрактура на черепа при уличен бой с комунистите и никога не се възстановява, въпреки че доживява до 1942. Така Гримингер става единственият знаменосец на Кървавия флаг.

Гримингер е бивш дърводелец, роден през 1892 и служил в армията през Първата световна война, където воюва на западния фронт и в Средния изток. Награден е с Железен кръст II-а степен и турски военен медал (известен под името Галиполийска звезда или Железен полумесец).

През 1922 се включва в NSDAP и SA, където бързо става много активен член, взимайки участие в много сбирки и боеве с комунистите, включително и в "Битката за Кобург" на 14-15 октомври 1922. Той е един от многото обикновени знаменосци на първия ден на партията в Мюнхен 1923 - задача, която започва да изпълнява често. По-късно през същата година участва в неуспешния Бирен пуч като част от десети отряд от SA-standarte Мюнхен. През 1925 се присъединява към възстановената NSDAP, а след 1926 и към наскоро основаната SS, където служи като обикновен знаменосец до поверяването му на Кървавото знаме и издигането му в чин SS-щандартенфюрер.

За последен път Кървавият флаг е видян на публично място на погребението на Адолф Вагнер, гаулайтер на Мюнхен-Обербайерн, през април 1944. Съхранявал се е в щаба на NSDAP, Кафявата къща в Мюнхен, и се предполага, че е унищожен по време на съюзническите бомбардиривки над града.

Якоб Гримингер умира беден и напълно забравен през 1969.

(1) Почти всички смятат, че по време на пуча през ноември 1923 Андреас Бауридл носи знамето, но това не е така. Флагът е занесен до бирарията Бюргербройкелер от шеста дружина, от където с марш поема към Фелдхернхале. Водачът на дружината дава флага на Хайнрих Трамбауер. Когато започва стрелбата Трамбауер е уличен и пада на земята. До него марширува и Андреас Бауридл, улучен в стомаха, той умира почти веднага и се свлича върху знамето.